понеделник, 31 март 2008 г.
неделя, 30 март 2008 г.
Шоу и политика
Бойко Пенчев, ”Литературен вестник”, 18 март, 2008
Много неща в България са наопаки, но политиката и шоубизнесът водят хорото. В държавите, които с въздишка определяме като цивилизовани, политиката е пространство на реда, отговорностите и предвидимостта. Място с правила. Затова и, общо взето, политиката е скучна. Не е така обаче у нас, където не минава седмица без някакво изпълнение я от Румен Петков, я от президента, я от Бойко Борисов. Тази седмица на авансцената е Феим Чаушев - заместник-министърът с две имена, едното за министерстване, другото - за участие в частни фирми. Как става така, че българският политически живот се оказва благодатно място за такива артистични таланти?
Защо в българската политика нарушаването на правилата се е превърнало в норма? Само да не си помисли някой, че шмекеруването на Феим/Петър е било тайна и се е случило, защото никой не е знаел за него, докато Любослава Русева не изнесе в сп. ”Тема” скандалните факти. Естествено, че който трябва, е знаел. Възможно ли е например Доган да не е знаел тези неща от житието на своя партиен питомец? Или да не са знаели хората, които сноват между Доган и другите властови центрове в държавата? Политиката у нас е фриволно разпасана, а безцеремонни таланти като доцента от Международната славянска академия за образование, наука, изкуство и култура на гр. Ижевск, автономна република Удмуртия - а именно Феим Чаушев - спокойно си въртят номерата.
Не е така в българския шоубизнес, който упорито се опитва да стане по-сив, скучен и предвидим от българската политика. Поне ако се съди по шоуто ”Мюзик айдъл 2”.
Там жури и водещи систематично и страстно се опитват да смачкат единствения нестандартен, невписващ се в общия кич участник - Иван Ангелов.
Държал се несериозно и неуважително, прекалена артистичност проявявал, изобщо - осмелявал се да излезе от рамката на ”формaта”. Като че ли се е явил да го приемат в Комсомола.
Не е нужно да е човек специалист по история на изкуството, за да види, че Иван Ангелов прави онова, което са правили всички големи новатори в миналото - разчупва, иронизира, пародира овехтялата форма, създавайки междувременно нещо ново.
Така Сервантес се е отнесъл ”несериозно” към рицарския роман, а Моцарт като един ”простак” се е изгаврил с къснобароковите блудкаши. Иван все още не е нито Сервантес, нито Моцарт, но в него гори същият палав бяс срещу рутината и онова, което ”доброто общество” приема за изкуство.
”Добро общество” в българския шоубизнес е просто поразителна гледка. Стари пънкари и млади псевдоспайски, Вили Казасян и силикони... Няма култура, няма контракултура - всичко е едно. През цялото време в ”Мюзик айдъл 2” се разменят комплименти и тъпи вицове на гей- и хетеротематика - и това се приема за добър тон и голям професионализъм. Когато обаче на сцената се появи момче, което може да пее като Ерик Клептън и Ерос Рамацоти, но не иска, срещу него изригва такова благородно възмущение, все едно Мадона се е явила на кастинг пред църковното настоятелство на градче в Средния запад. Или пред областна конференция на дружинни ръководителки от 1976 г.
Иван Ангелов не пее, а цитира, в импровизациите си той слага иронични кавички на ”голямото изкуство”, променя, добавя, перифразира - държи се свободно, като истински артист. Във всички големи творци е имало един пародиен пласт, който е побирал отношението им към традицията преди тях. Отношение, което може да е и любовно, уважително. Иван Ангелов вкарва в пеенето си иронична дистанция, кара малко по Брехт - но има срещу себе си хора, виждали в живота си само школата на Станиславски. Не намирали ”душата” в песните, които изпълнява. А ако душата е именно в иронията и към поп парчетата, и към ”звездния” модел на успеха, и към затъналия в рутина и скука музикален шоубизнес? Разбира се, в Иван има и чисто деструктивен бунт срещу общоприетото, който му печели фенове сред бунтарски настроената публика. Но и това е част от работата на таланта - да радва хората с различното. Защото ”различното”, което иначе всички подкрепяме, е нещо много рядко в нашия банален век. За щастие публиката не послуша журито и остави Иван Ангелов в играта. На все повече хора не им харесва захаросано шоу с еднакви като бройлери участници. Дано тези хора се увеличават. Добре ще е изкуството и културата да не потъват в рамките на блудкавата ”псевдосалонност”.
А най-добре ще е политиката пък да влезе в рамките на отговорността и рационалността. Сега нарушаващите правилата в политиката ги толерират, а в шоубизнеса ги мачкат.
Би трябвало да е обратното.
Бойкo Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ ”Св. Климент Охридски”. Редактор е в ”Литературен вестник”.
Много неща в България са наопаки, но политиката и шоубизнесът водят хорото. В държавите, които с въздишка определяме като цивилизовани, политиката е пространство на реда, отговорностите и предвидимостта. Място с правила. Затова и, общо взето, политиката е скучна. Не е така обаче у нас, където не минава седмица без някакво изпълнение я от Румен Петков, я от президента, я от Бойко Борисов. Тази седмица на авансцената е Феим Чаушев - заместник-министърът с две имена, едното за министерстване, другото - за участие в частни фирми. Как става така, че българският политически живот се оказва благодатно място за такива артистични таланти?
Защо в българската политика нарушаването на правилата се е превърнало в норма? Само да не си помисли някой, че шмекеруването на Феим/Петър е било тайна и се е случило, защото никой не е знаел за него, докато Любослава Русева не изнесе в сп. ”Тема” скандалните факти. Естествено, че който трябва, е знаел. Възможно ли е например Доган да не е знаел тези неща от житието на своя партиен питомец? Или да не са знаели хората, които сноват между Доган и другите властови центрове в държавата? Политиката у нас е фриволно разпасана, а безцеремонни таланти като доцента от Международната славянска академия за образование, наука, изкуство и култура на гр. Ижевск, автономна република Удмуртия - а именно Феим Чаушев - спокойно си въртят номерата.
Не е така в българския шоубизнес, който упорито се опитва да стане по-сив, скучен и предвидим от българската политика. Поне ако се съди по шоуто ”Мюзик айдъл 2”.
Там жури и водещи систематично и страстно се опитват да смачкат единствения нестандартен, невписващ се в общия кич участник - Иван Ангелов.
Държал се несериозно и неуважително, прекалена артистичност проявявал, изобщо - осмелявал се да излезе от рамката на ”формaта”. Като че ли се е явил да го приемат в Комсомола.
Не е нужно да е човек специалист по история на изкуството, за да види, че Иван Ангелов прави онова, което са правили всички големи новатори в миналото - разчупва, иронизира, пародира овехтялата форма, създавайки междувременно нещо ново.
Така Сервантес се е отнесъл ”несериозно” към рицарския роман, а Моцарт като един ”простак” се е изгаврил с къснобароковите блудкаши. Иван все още не е нито Сервантес, нито Моцарт, но в него гори същият палав бяс срещу рутината и онова, което ”доброто общество” приема за изкуство.
”Добро общество” в българския шоубизнес е просто поразителна гледка. Стари пънкари и млади псевдоспайски, Вили Казасян и силикони... Няма култура, няма контракултура - всичко е едно. През цялото време в ”Мюзик айдъл 2” се разменят комплименти и тъпи вицове на гей- и хетеротематика - и това се приема за добър тон и голям професионализъм. Когато обаче на сцената се появи момче, което може да пее като Ерик Клептън и Ерос Рамацоти, но не иска, срещу него изригва такова благородно възмущение, все едно Мадона се е явила на кастинг пред църковното настоятелство на градче в Средния запад. Или пред областна конференция на дружинни ръководителки от 1976 г.
Иван Ангелов не пее, а цитира, в импровизациите си той слага иронични кавички на ”голямото изкуство”, променя, добавя, перифразира - държи се свободно, като истински артист. Във всички големи творци е имало един пародиен пласт, който е побирал отношението им към традицията преди тях. Отношение, което може да е и любовно, уважително. Иван Ангелов вкарва в пеенето си иронична дистанция, кара малко по Брехт - но има срещу себе си хора, виждали в живота си само школата на Станиславски. Не намирали ”душата” в песните, които изпълнява. А ако душата е именно в иронията и към поп парчетата, и към ”звездния” модел на успеха, и към затъналия в рутина и скука музикален шоубизнес? Разбира се, в Иван има и чисто деструктивен бунт срещу общоприетото, който му печели фенове сред бунтарски настроената публика. Но и това е част от работата на таланта - да радва хората с различното. Защото ”различното”, което иначе всички подкрепяме, е нещо много рядко в нашия банален век. За щастие публиката не послуша журито и остави Иван Ангелов в играта. На все повече хора не им харесва захаросано шоу с еднакви като бройлери участници. Дано тези хора се увеличават. Добре ще е изкуството и културата да не потъват в рамките на блудкавата ”псевдосалонност”.
А най-добре ще е политиката пък да влезе в рамките на отговорността и рационалността. Сега нарушаващите правилата в политиката ги толерират, а в шоубизнеса ги мачкат.
Би трябвало да е обратното.
Бойкo Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ ”Св. Климент Охридски”. Редактор е в ”Литературен вестник”.
Що е това Българска мутра?
...Друга информация в медиите визира Антонио Георгиев- Областен Управител на Област Враца и неговата Първа Частна Болница Враца, за която липсва необходимата информация в съответните регистри.Неофициално в областта Враца се цитират случки и факти, според които в документите по собствеността фигурират имената на Даниела Торбова-Докторка-Мутреса или Метреса във въпросното "здравно" заведение и Антонио Георгиев-Областен Управител на Враца и според която информация далеч не става дума само за делови отношения.
В съдебния процес срещу Валтер Папазки, Бос на Врачанската групировка "Империал" и известно име в Мутренските среди в БГ също стана дума за Първа Частна Болница Враца. В ракурса на горенаписаното се натрапва въпроса :
Що е това Българска мутра?
Помислете!
Заб. от Стоян Борисов Динев..:
В Dir Bg гореспоменатите Мутри по повод горното, публикуват Анонимно плюнки по мен, Стоян Динев. От електронния адрес на същата Торбова получих и открити заплахи в мутренски стил.
Sorry! USA is not Bulgaria. Анонимниците биха могли да позвънят на тел. 911 в САЩ и на базата на името си да отправят претенциите си към когото и да било. Или в Българския Съд. Още Тук!!
събота, 29 март 2008 г.
BBC movie for the children in Mogilino
Гледайте тук филма който Българските управници нарекоха злонамерена кампания срещу България. Колко ли трявва да си сакат духовно за да допуснеш това да се случи със човешки същества?
The Bulgaria`s President
Има ли държава в света с Президент с нацисти зад него?Или е върховен глупак Първанов или нарочно го е организирал.
Вашият коментар?
петък, 28 март 2008 г.
Mika - Love Today
Българинът Иван Ангелов пее не по-лошо от Мика и има и неговото сценично държание. И Мика не пее по-лошо от Иван. Единствената разлика е, че Мика е по върховете на Британските класации , а наш Иван го упрекват в неадекватно и неприлично поведение. И в Журито, което журира Иван се скумросва и "благоприличния" АЗИС. Българио, колко си фалшива!!
...Да споменем и, че 23 годишни момичета и момчета на Ивановото ниво по света са звезди, а наш Иван все още е Г-н Никой в родината си.
Мика родился в Бейруте. Его мать была ливанкой, а отец американцем. Когда он был ещё маленький, родители из-за войны покинули Бейрут и переехали в Париж. Когда ему было девять лет, его семья переехала в Лондон, где он поступил в Вестминстерскую школу.
В дальнейшем Мика работал в «Royal Opera House», писал музыку для «British Airways» и для рекламы жевательной резинки «Orbit». Его дебютный сингл «Relax, Take it Easy», появившийся на волнах радиостанции «BBC Radio 1» в Великобритании, сразу был признан «хитом недели».
22 января 2007 года новый хит «Grace Kelly» возглавил национальный хит-парад Великобритании (впервые за более чем полувековую историю чарта исключительно на основании онлайн-продаж) и провел на вершине хит-парада целых пять недель.
...Да споменем и, че 23 годишни момичета и момчета на Ивановото ниво по света са звезди, а наш Иван все още е Г-н Никой в родината си.
Мика родился в Бейруте. Его мать была ливанкой, а отец американцем. Когда он был ещё маленький, родители из-за войны покинули Бейрут и переехали в Париж. Когда ему было девять лет, его семья переехала в Лондон, где он поступил в Вестминстерскую школу.
В дальнейшем Мика работал в «Royal Opera House», писал музыку для «British Airways» и для рекламы жевательной резинки «Orbit». Его дебютный сингл «Relax, Take it Easy», появившийся на волнах радиостанции «BBC Radio 1» в Великобритании, сразу был признан «хитом недели».
22 января 2007 года новый хит «Grace Kelly» возглавил национальный хит-парад Великобритании (впервые за более чем полувековую историю чарта исключительно на основании онлайн-продаж) и провел на вершине хит-парада целых пять недель.
Precious Wilson (Eruption) - One Way Ticket (1979)
Eruption
В 1974 година в лондонското предградие Брикстон на еднин концерт на музиканти любители китаристът Грего Периньо, бас-китаристът Морган Периньо, клавирни Джери Уилямс ударни Ерик Кингсли се запознават с певицата Прешъс Уилсън. Изпълнението на импровизирания ансамбъл има голям успех. Така се създава
групата Eruption. Първата премия на конкурса на RCA - Soul Search Contest (1975) , им дава възможност да запишат дебютният сингъл Let Me Take Your Back In Time (1976), който веднага попада в Британските
хит-паради и се задържа Top 50 половин година. В 1977 г. са поканенина на гастролен тур по европейските страни. На един от концертите в Германия ги забелязва Франк Фариан, който подписва договор с Eruption за немската компания Hansa Records.
В 1974 година в лондонското предградие Брикстон на еднин концерт на музиканти любители китаристът Грего Периньо, бас-китаристът Морган Периньо, клавирни Джери Уилямс ударни Ерик Кингсли се запознават с певицата Прешъс Уилсън. Изпълнението на импровизирания ансамбъл има голям успех. Така се създава
групата Eruption. Първата премия на конкурса на RCA - Soul Search Contest (1975) , им дава възможност да запишат дебютният сингъл Let Me Take Your Back In Time (1976), който веднага попада в Британските
хит-паради и се задържа Top 50 половин година. В 1977 г. са поканенина на гастролен тур по европейските страни. На един от концертите в Германия ги забелязва Франк Фариан, който подписва договор с Eruption за немската компания Hansa Records.
Robinson Crusoe 1964 Ep1 pt2 0f 3
„Робинзон Крузо“ Robinson Crusoe, е книга на английския писател Даниел Дефо. За първи път е публикувана на 25 април 1719 г. Пълното оригинално заглавие е „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал двайсет и осем години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“. [1] Книгата е много добре приета още при издаването си. Превеждана е на редица езици; има и много преработени, съкратени и адаптирани за деца версии. Сред българските преводачи на книгата са Петко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров и др.
Куба без коментар. Привет и на Бг червените еуглени.
Новият държавен ръководител на Куба Раул Кастро разреши на кубинците да притежават мобилни телефони, предаде Франс прес, като цитира Националната телекомуникационна компания ЕТЕКСА. В съобщение, публикувано във вестник "Гранма" ЕТЕКСА, посочва, че може да предложи на населението мобилни телефонни услуги. Всеки има право да подпише договор с компанията, за да стане абонат на мобилната мрежа. Услугата ще се заплаща в т. нар. конвертируемо песо. Техниката, необходима за изграждане на мобилната мрежа, била получена от приятелски страни, се посочва в комюникето на ЕТЕКСА. Досега мобилни телефони можеха да имат само чужденците и правителствените служители. Раул Кастро обяви във вторник, че в Куба се предприемат мерки за премахване на "излишните забрани", посочва ИТАР-ТАСС. От 1 април кубинците ще могат свободно да купуват и компютри, видеотехника, микровълнови печки и друга битова електроника.
КРАЖБИ
Прочетете по-долу и си отговорете на въпроса защо са така ниски пенсиите на родителите ви в БГ. И как се граби в БГ!!
Бившият шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев е гушнал над 48 млн. лв. Това съобщиха вчера от Софийската градска прокуратура.
Държавното обвинение внесе и обвинителен акт срещу него по обвинение за длъжностно престъпление в особено големи размери.
Според разследващите Друмев въртял проста, но много ефективна схема. Той одобрявал фирми, които да участват по проекти на САПАРД, а парите, които получавали, се прехвърляли по сметки на други фиктивни фирми. Така те били непроследяеми.
В обвинителния акт е записано, че Друмев е обвинен за неправомерно сключване на договори, чрез които са усвоени 48 895 750 лева. От тях 12 млн. са били от българския бюджет. Според наблюдаващия прокурор по делото Пламен Панайотов предстои да се конкретизира и вината на други служители на фонда.
Обвинението е за сключени договори по мярка 5 от САПАРД - "Пазари на производители и тържища".
Бившият шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев е гушнал над 48 млн. лв. Това съобщиха вчера от Софийската градска прокуратура.
Държавното обвинение внесе и обвинителен акт срещу него по обвинение за длъжностно престъпление в особено големи размери.
Според разследващите Друмев въртял проста, но много ефективна схема. Той одобрявал фирми, които да участват по проекти на САПАРД, а парите, които получавали, се прехвърляли по сметки на други фиктивни фирми. Така те били непроследяеми.
В обвинителния акт е записано, че Друмев е обвинен за неправомерно сключване на договори, чрез които са усвоени 48 895 750 лева. От тях 12 млн. са били от българския бюджет. Според наблюдаващия прокурор по делото Пламен Панайотов предстои да се конкретизира и вината на други служители на фонда.
Обвинението е за сключени договори по мярка 5 от САПАРД - "Пазари на производители и тържища".
четвъртък, 27 март 2008 г.
Ура!!
Българите, които са били извън страната за повече от 183 дни годишно в периода от 1 юли 1999 г. до 31 декември 2007 г., и дължат за това време здравни вноски у нас, се освобождават от плащането им.
Тези от тях, които вече са платили здравни вноски, но не са ползвали здравни услуги в страната, ще получат обратно внесените пари, реши парламентът като гласува на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване.
Тези от тях, които вече са платили здравни вноски, но не са ползвали здравни услуги в страната, ще получат обратно внесените пари, реши парламентът като гласува на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване.
сряда, 26 март 2008 г.
Не ни предавайте!!
Не казвайте на никого за този сайт и за тези видеоматериали, защото ако прокуратурата узнае, ще ни заведат дело. Пък и загрозяваме имиджа на Родината, нали. За по-удобно смятайте, че това не е вярно.
Версии за гибелта на Гагарин
Историята на американския пилотиран космически полет започва с края на Втората световна война. След капитулацията на Германия, САЩ и Русия изземат военни технологии от Германия, включително и плановете на бойните ракети V-2(Фау 2). Русия пленява и група инженери и техници работили над ракетата, а Вернер фон Браун – създателят на Аполо – отива при Американците. Така се заражда космическата надпревара между САЩ и бъдещата СССР.
Първите полети и на двете държави били ракети, на върха на които имало капсули. Руснаците и до ден днешен използват същата технология. Първият пилотиран апарат на американците е Мъркюри, управляван от астронавта Алан Шепърд. Всички знаят че руснаците първи пратили човек в космоса и го върнали жив, но малко хора знаят че американците пратили Шепърд в космоса само 18 дена по-късно от полета на Гагарин. Първите седем мисии от програмата Мъркюри имали за цел да изпробват основни космически технологии и влиянието на космоса върху човека. След като се оказало че космическия полет е безопасен дошъл момента за следващата стъпка – Джемини. Това е нов проект на американците, чиято задача била да се изкарват повече от един човек в космоса и да бъдат извършвани скачвания на капсули в орбита. Проекта е абсолютен успех за САЩ и след като е завършен президента Кенеди обявява програмата Аполо – проект за изпращане на хора на Луната и безопасното им връщане на Земята. Проекта завършва със 7 кацания на Луната и скачване на капсула Аполо с капсула Союз в орбита, което бележи началото на сътрудничеството между НАСА и Роскосмос(Руската космическа агенция) в областта на космическите технологии.
Аполо наистина е огромен успех за САЩ, но проекта е прекалено скъп – за всяко изстрелване на капсула с хора на борда е била използвана огромната ракета Сатурн 5 или по-малкото и братче Сатурн 1Б. И до днес Сатурн 5 си остава най-голямата ракета в историята – висока цели 111 метра. А и вече нямало какво да се прави в космоса с примитивните капсули. Тогава Американският Конгрес гласувал създаването на нов, фундаментален пилотиран космически кораб – Космическата совалка. Това е концепт, който обединява, ракета, камион и самолет. Капацитета на совалката е ~ 25 тона и може да изведе до 7 души в орбита.
Първите полети и на двете държави били ракети, на върха на които имало капсули. Руснаците и до ден днешен използват същата технология. Първият пилотиран апарат на американците е Мъркюри, управляван от астронавта Алан Шепърд. Всички знаят че руснаците първи пратили човек в космоса и го върнали жив, но малко хора знаят че американците пратили Шепърд в космоса само 18 дена по-късно от полета на Гагарин. Първите седем мисии от програмата Мъркюри имали за цел да изпробват основни космически технологии и влиянието на космоса върху човека. След като се оказало че космическия полет е безопасен дошъл момента за следващата стъпка – Джемини. Това е нов проект на американците, чиято задача била да се изкарват повече от един човек в космоса и да бъдат извършвани скачвания на капсули в орбита. Проекта е абсолютен успех за САЩ и след като е завършен президента Кенеди обявява програмата Аполо – проект за изпращане на хора на Луната и безопасното им връщане на Земята. Проекта завършва със 7 кацания на Луната и скачване на капсула Аполо с капсула Союз в орбита, което бележи началото на сътрудничеството между НАСА и Роскосмос(Руската космическа агенция) в областта на космическите технологии.
Аполо наистина е огромен успех за САЩ, но проекта е прекалено скъп – за всяко изстрелване на капсула с хора на борда е била използвана огромната ракета Сатурн 5 или по-малкото и братче Сатурн 1Б. И до днес Сатурн 5 си остава най-голямата ракета в историята – висока цели 111 метра. А и вече нямало какво да се прави в космоса с примитивните капсули. Тогава Американският Конгрес гласувал създаването на нов, фундаментален пилотиран космически кораб – Космическата совалка. Това е концепт, който обединява, ракета, камион и самолет. Капацитета на совалката е ~ 25 тона и може да изведе до 7 души в орбита.
Oткъде се започва...
Убийците не се раждат. Създават ги. 
Поща от Русия
...Трите дни на занятия отлетяха като миг - какво ли не правихме: цепехме дърва за отопление на сградите, тичахме на студа при минус 15 градуса и силен вятър, спазвахме Рождественския пост с молитви преди хранене, както се полага на всеки православен, научихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати... да не говорим за парашутната площадка, пистата за екстремно каране и тренировъчния полигон за стрелба."
Чудите се за кое странно място става въпрос, където хем се спазва военен устав, хем и каноните на православието?
Тази чудата "казарма" всъщност е военно-полевия патриотичен клуб "Руските витязи", разположен в село Сенгилеевско недалеч от Ставропол. А възторженият отзив принадлежи на ръководителя на православните скаути от град Будьоновск Павел Петриенко.
Поща от Русия
...Трите дни на занятия отлетяха като миг - какво ли не правихме: цепехме дърва за отопление на сградите, тичахме на студа при минус 15 градуса и силен вятър, спазвахме Рождественския пост с молитви преди хранене, както се полага на всеки православен, научихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати... да не говорим за парашутната площадка, пистата за екстремно каране и тренировъчния полигон за стрелба."
Чудите се за кое странно място става въпрос, където хем се спазва военен устав, хем и каноните на православието?
Тази чудата "казарма" всъщност е военно-полевия патриотичен клуб "Руските витязи", разположен в село Сенгилеевско недалеч от Ставропол. А възторженият отзив принадлежи на ръководителя на православните скаути от град Будьоновск Павел Петриенко.
вторник, 25 март 2008 г.
Записи от камери на Софийска полиция
Вижте по-долу и картина от трафика в Индия. Единствената разлика е, че ония поне не се блъскат... А нашите даже и не опитват да спират. Много Българи казват, че сме на второ място по интелигентност в света. Може... Ако на първо са индийците.
Music
Только песня
Точно ти
Защо го самоубиха Висоцки
Мюзик айдъл 2 - Кастинг София
Music Idol Bg или просто БГ
ManOwaR - Brothers of Metal
New York, New York
О, Шипка!
Наско Джорлев - Балада за Гунди и Котков
Turkey Tarkan
Vladimir Visotsky Portrait
Высоцкий - Песня о переселении душ
Tina Turner
Disappear. No Angels. Germany. 2008 Eurovision.
Music Idol or Music Idiots BG
Bonnie Tyler - Those were the days
Sonny & Cher - A Cowboys Work Is Never Done
Beatles
Beyonce-Rolling On The River!
Black Sabbath
Cell block tango Chicago
Deep Purple-Speed King , Lazy
Elvis Presley
Europe
Eurovision 2004
Foreigner
Guess Who
Iron Maiden
Michael Jackson
Modern Talking
Janis Joplin
Joe Cocker
Judas Priest
Omega
Oscar Benton
The Moody Blues
Serbian Lane moje
Suzy Quatro
Sweet
The Mistery of Bulgarian Voices
Queen
Ала Пугачова -Милиони рози
Weber The Cats
Rossia
Sofia Rotaru Олег Газманов Сергей Зверьев
Serdar Ortac
Sertab Erener
Gay Parads
Враца стил
Las Vegas
Балкански синдром
Music Idol Info
Era Suicide
Ahat - The black Sheep
Точно ти
Защо го самоубиха Висоцки
Мюзик айдъл 2 - Кастинг София
Music Idol Bg или просто БГ
ManOwaR - Brothers of Metal
New York, New York
О, Шипка!
Наско Джорлев - Балада за Гунди и Котков
Turkey Tarkan
Vladimir Visotsky Portrait
Высоцкий - Песня о переселении душ
Tina Turner
Disappear. No Angels. Germany. 2008 Eurovision.
Music Idol or Music Idiots BG
Bonnie Tyler - Those were the days
Sonny & Cher - A Cowboys Work Is Never Done
Beatles
Beyonce-Rolling On The River!
Black Sabbath
Cell block tango Chicago
Deep Purple-Speed King , Lazy
Elvis Presley
Europe
Eurovision 2004
Foreigner
Guess Who
Iron Maiden
Michael Jackson
Modern Talking
Janis Joplin
Joe Cocker
Judas Priest
Omega
Oscar Benton
The Moody Blues
Serbian Lane moje
Suzy Quatro
Sweet
The Mistery of Bulgarian Voices
Queen
Ала Пугачова -Милиони рози
Weber The Cats
Rossia
Sofia Rotaru Олег Газманов Сергей Зверьев
Serdar Ortac
Sertab Erener
Gay Parads
Враца стил
Las Vegas
Балкански синдром
Music Idol Info
Era Suicide
Ahat - The black Sheep
Romania Revolution 1989. Execution.
Не забравяйте да отворите на MENU в ъгъла долу, вдясно на видео плеъра още 15 видеоклипа.
!!! БРЮКСЕЛ, ПОМОЩ !!! Нека заменим думите с действия! Повече ТУК!! |
понеделник, 24 март 2008 г.
Last days Berlin 1945
Берлин 1945-9 май.Край на втората световна война. Автентични полски записи.
Made in Poland.
Made in Poland.
Точно ти
Координирайте бедното си въображение и фантазия с "Точно ти!!" Работи безотказно. Временно разбира се. Понякога много пъти.
БГ Лолити
Ако в YOUTUBE TEAM имаше норми или разбиращи или говорещи езика на Кирил и Методий и Братя вие нямаше да извойаорствате удоволствието по-ДОЛУ!
ПЕДОФИЛИЯ в БГ също няма. Този клип е направен от Империалистите.
ПЕДОФИЛИЯ в БГ също няма. Този клип е направен от Империалистите.
неделя, 23 март 2008 г.
събота, 22 март 2008 г.
Мюзик айдъл 2 - Кастинг София
Журито се издаде!! Това май е било кастинг за най-нередовния... Нищо лично , разбира се...
Communist Camp Survivors
Всичко, което ще видите във видеоматериала по-долу е отдавна общоизвестно. Замисляли ли сте се защо така нареченото Българско общество даже и не опитва да потърси възмездие от общоизвестните убиици? Много просто. Голяма част от това общество просто е автор и изпълнител на всичко това. Друга голяма част просто пък са били и са съгласни с тези срам и зверства. Та, това е България. Колкото и да я венцехвалят и гордеят с нея. И всички тия "безобидни" , стари и немощни вече пускачи на червената бюлетина съвсем не са безобидни. Както и техните по-млади синове , дъщери и внуци. И ако вие лично нямате специални неприятности или търкания с тях, това може да означава само, че просто не сте накърнили интересите им. Но вие продължавайте да не се интересувате от политика и да не гласувате. И да се гордеете ,че сте Българи.
петък, 21 март 2008 г.
Българският министър на вътрешните работи на пресконференция
Неизвестно кой се опита да свали от сайта ни този материал. Но не успя.
Жалка Българио!
Възможно е погрешка да се изберат такива.
Но това , че не ги махате значи, че не е по грешка, а такъв е просто твоя избор Българио.
Жалка Българио!
Възможно е погрешка да се изберат такива.
Но това , че не ги махате значи, че не е по грешка, а такъв е просто твоя избор Българио.
четвъртък, 20 март 2008 г.
сряда, 19 март 2008 г.
вторник, 18 март 2008 г.
Aзис в Мюзик Айдъл
Самоопределилите се като СуперЕстети в журито на МюзикАйдъл изпаднаха в екстаз от дебелия гъз и звуците на дълбокото гърло Азис.
понеделник, 17 март 2008 г.
Бум на коли от Америка
Европейските лимузини, внесени от САЩ, излизат два пъти по-евтино
Лимузина от Америка е новият хит сред родните баровци. Заради слабия долар возилото отвъд Океана излиза два пъти по-евтино, отколкото ако се купи чисто ново у нас. Става въпрос за европейските марки, които се продават в САЩ на занижени цени. "Порше Кайен", за което в България струва 300 бона, в Америка излиза около 98 хил. лева, обясняват търговци. За мито, акциз и ДДС се плащат още 45 000 лв. Но много хора си спестяват и тази сума, като си карат с щатски номера. На сметка излизат и американско волво, ауди, фолксваген. Докарването на колата в България може да е дори по-тънко, отколкото, ако го вземеш от Германия. Наемането на 40-футов контейнер за кораб от Щатите до Бургас струва само 1000 долара. В него се побират 3 коли или 2 джипа. За автовоз от Европа в момента се плащат по 800 лв. на кола.
Лимузина от Америка е новият хит сред родните баровци. Заради слабия долар возилото отвъд Океана излиза два пъти по-евтино, отколкото ако се купи чисто ново у нас. Става въпрос за европейските марки, които се продават в САЩ на занижени цени. "Порше Кайен", за което в България струва 300 бона, в Америка излиза около 98 хил. лева, обясняват търговци. За мито, акциз и ДДС се плащат още 45 000 лв. Но много хора си спестяват и тази сума, като си карат с щатски номера. На сметка излизат и американско волво, ауди, фолксваген. Докарването на колата в България може да е дори по-тънко, отколкото, ако го вземеш от Германия. Наемането на 40-футов контейнер за кораб от Щатите до Бургас струва само 1000 долара. В него се побират 3 коли или 2 джипа. За автовоз от Европа в момента се плащат по 800 лв. на кола.
неделя, 16 март 2008 г.
петък, 14 март 2008 г.
четвъртък, 13 март 2008 г.
Комунисти
Що за хора са Българските журналисти?
Взимам повод от следната сценка, описана в излезлия вече в нета утрешен брой на в. “Новинар”. Там е разказано как журналистка от в. “Шоу” предложила на Иван Костов да му направи... свирка в кулоарите на парламента. Влязла да прави интервю със Стефан Софиянски, но кой знае защо хукнала да преследва Костов. Ето ги цитатите: "Заради вас напуснах българската журналистика, след като дадохте интервю в "Нощен труд" и признахте, че сте учил за летец в Украйна. Кои са вашите кукловоди от Русия? За 10 години ме вкарахте в психиатрия и мен, и сестра ми. Казахте, че хората в България са предатели. А сега искате ли да ви направя свирка?"
Както и да е, извели я били двама охранители от НСО.
Но какво прозира зад тази, на пръв поглед, любопитна случка?
Първо – в жълтите вестници работят откачени хора. Може да сме го подозирали, но вече е доказано. Не зная на вас как ви се струва, но според мен нормален човек, който се има за журналист, няма да крещи истерично, доколкото разбирам от написаното, насред парламента. Тук оставям на страна факта, че жълтите вестници са сред най-четените както и това, че голям процент от писанията в тях са измислици. Но е очевидно, че там няма абсолютно никаква цедка дори за психическото състояние на журналистите, а какво остава за професионален, образователен, морален и прочие ценз.
Това е само акцент, разбира се.
Но тази жена някой я е взел на работа. Друг й е издал журналистическа карта. Трети я е пуснал да влезе в българския парламент и четвърти се е съгласил да й даде интервю. Очевидно е, че няма никаква пречка за всеки луд да стане журналист. Кой се крие зад имената във вестниците, никой не знае.
Според мен е крайно време да започне масиран обществен дебат за състоянието на българската журналистика. От това какви хора се кичат с доверието да ни представят ставащото до това какви са медиите в България. Защото и онзи ден четох в нета, че Европейската комисия написала в последния си доклад, че българската преса е зависима от икономически интереси. И всички знаем, защото е обществена тайна как главни редактори или издатели се наговарят с влиятелни хора и срещу незнайно какви облаги им правят смазваща за аудиторията си реклама. Може би на тези медийни шефове им трябват психически лабилни хора, които да изпълняват безропотно поръчки?!
Не зная дали преходът в България е свършил, но ми се струва, че в българската преса дори още не е започнал.
Бел. Ред. Видеото по-долу няма нужда и от коментар. Много думи за да не се каже нищо. Нито дума за щастливите и гладни кубинци или за масовите бягства в посока Маями. На вниманието ви Къдринка Къдринова- типична Бг журналистка.
Взимам повод от следната сценка, описана в излезлия вече в нета утрешен брой на в. “Новинар”. Там е разказано как журналистка от в. “Шоу” предложила на Иван Костов да му направи... свирка в кулоарите на парламента. Влязла да прави интервю със Стефан Софиянски, но кой знае защо хукнала да преследва Костов. Ето ги цитатите: "Заради вас напуснах българската журналистика, след като дадохте интервю в "Нощен труд" и признахте, че сте учил за летец в Украйна. Кои са вашите кукловоди от Русия? За 10 години ме вкарахте в психиатрия и мен, и сестра ми. Казахте, че хората в България са предатели. А сега искате ли да ви направя свирка?"
Както и да е, извели я били двама охранители от НСО.
Но какво прозира зад тази, на пръв поглед, любопитна случка?
Първо – в жълтите вестници работят откачени хора. Може да сме го подозирали, но вече е доказано. Не зная на вас как ви се струва, но според мен нормален човек, който се има за журналист, няма да крещи истерично, доколкото разбирам от написаното, насред парламента. Тук оставям на страна факта, че жълтите вестници са сред най-четените както и това, че голям процент от писанията в тях са измислици. Но е очевидно, че там няма абсолютно никаква цедка дори за психическото състояние на журналистите, а какво остава за професионален, образователен, морален и прочие ценз.
Това е само акцент, разбира се.
Но тази жена някой я е взел на работа. Друг й е издал журналистическа карта. Трети я е пуснал да влезе в българския парламент и четвърти се е съгласил да й даде интервю. Очевидно е, че няма никаква пречка за всеки луд да стане журналист. Кой се крие зад имената във вестниците, никой не знае.
Според мен е крайно време да започне масиран обществен дебат за състоянието на българската журналистика. От това какви хора се кичат с доверието да ни представят ставащото до това какви са медиите в България. Защото и онзи ден четох в нета, че Европейската комисия написала в последния си доклад, че българската преса е зависима от икономически интереси. И всички знаем, защото е обществена тайна как главни редактори или издатели се наговарят с влиятелни хора и срещу незнайно какви облаги им правят смазваща за аудиторията си реклама. Може би на тези медийни шефове им трябват психически лабилни хора, които да изпълняват безропотно поръчки?!
Не зная дали преходът в България е свършил, но ми се струва, че в българската преса дори още не е започнал.
Бел. Ред. Видеото по-долу няма нужда и от коментар. Много думи за да не се каже нищо. Нито дума за щастливите и гладни кубинци или за масовите бягства в посока Маями. На вниманието ви Къдринка Къдринова- типична Бг журналистка.
Revolutionary air car runs on compressed air
Кола на въздух
Над 1300 км с едно зареждане при разход от 2.3 л/100км
Още преди ставаше дума за колата на французите от MDI, която разчиташе на сгъстен въздух. След това имаше допълнителни новости в областта, след като Tata представиха своята интерпретация за малък градски автомобил и заявиха амбициите си да го продават на американския и европейския пазар. Сега има и новини, че Tata възнамерява да подкрепи проекта на MDI за новите модели OneCat и CityCat.
Триместният OneCat и шестместният CityCat ще се продават посредством филиала на MDI в Щатите Zero Pollution Motors (ZPM). По-големият CityCat се очаква да се предлага срещу 17 800 долара, като появата му ще бъде към края на 2009 или началото на 2010 година. На този етап няма данни за цената на по-малкия модел, но с оглед на по-малките размери, е напълно логично да се помисли, че OneCat ще бъде предлаган на още по-разумна цена.
Ако се вземе под внимание и представянето на задвижвания с въздух шестцилиндров агрегат, то наистина ще стане ясно, че това е един много интересен автомобил. Двигателят на CitiCat е с мощност от 75 к.с. и може да ускори шестместния модел до почти 160 км/ч. При скорости до около 60 км/ч колата се задвижва изцяло от въздух, което автоматично означава, че емисиите на СО2 са нулеви. Над тази скорост CityCat ползва малък допълнителен мотор, с който да се загрее въздухът, което да увеличи налягането и да се подобри мощността. Съответно този по-малък мотор може да ползва бензин,био-горива, като изхвърля само 45 г/км. Това е приблизително една трета от емисиите на Toyota Prius.
Също така впечатляващо е и разстоянието, което може да бъде изминато. Само с един резервоар въздух могат да бъдат изминати между 1280 и 1600 км, като времето за дозареждане е един час. В сравнение с електрическите автомобили CityCat изминава три пъти разстоянието на най-добрите прототипи, като презареждането е по-кратко, а емисиите са на същото ниво. От ZPM смятат, че разходът на гориво ще бъде около 2.3 л/100 км. Изобщо не е лошо май за шестместен автомобил, който изминава повече от 1300 км. В момента се разглеждат плановете за производството на съответния модел, като в момента фирмата търси инвеститори, които да се решат да купят лиценза за идеята и да започнат производство. От MDI се надяват производството да започне поне в няколко фабрики. Това би било безпрецедентен случай при цена от 300 000 евро на лиценз и разходи за конструирането на завод, като общите разходи биха се равнявали на 15 милиона евро. Макар и числото да изглежда голямо, реално това е една капка в морето по стандартите на пазара.
Над 1300 км с едно зареждане при разход от 2.3 л/100км
Още преди ставаше дума за колата на французите от MDI, която разчиташе на сгъстен въздух. След това имаше допълнителни новости в областта, след като Tata представиха своята интерпретация за малък градски автомобил и заявиха амбициите си да го продават на американския и европейския пазар. Сега има и новини, че Tata възнамерява да подкрепи проекта на MDI за новите модели OneCat и CityCat.
Триместният OneCat и шестместният CityCat ще се продават посредством филиала на MDI в Щатите Zero Pollution Motors (ZPM). По-големият CityCat се очаква да се предлага срещу 17 800 долара, като появата му ще бъде към края на 2009 или началото на 2010 година. На този етап няма данни за цената на по-малкия модел, но с оглед на по-малките размери, е напълно логично да се помисли, че OneCat ще бъде предлаган на още по-разумна цена.
Ако се вземе под внимание и представянето на задвижвания с въздух шестцилиндров агрегат, то наистина ще стане ясно, че това е един много интересен автомобил. Двигателят на CitiCat е с мощност от 75 к.с. и може да ускори шестместния модел до почти 160 км/ч. При скорости до около 60 км/ч колата се задвижва изцяло от въздух, което автоматично означава, че емисиите на СО2 са нулеви. Над тази скорост CityCat ползва малък допълнителен мотор, с който да се загрее въздухът, което да увеличи налягането и да се подобри мощността. Съответно този по-малък мотор може да ползва бензин,био-горива, като изхвърля само 45 г/км. Това е приблизително една трета от емисиите на Toyota Prius.
Също така впечатляващо е и разстоянието, което може да бъде изминато. Само с един резервоар въздух могат да бъдат изминати между 1280 и 1600 км, като времето за дозареждане е един час. В сравнение с електрическите автомобили CityCat изминава три пъти разстоянието на най-добрите прототипи, като презареждането е по-кратко, а емисиите са на същото ниво. От ZPM смятат, че разходът на гориво ще бъде около 2.3 л/100 км. Изобщо не е лошо май за шестместен автомобил, който изминава повече от 1300 км. В момента се разглеждат плановете за производството на съответния модел, като в момента фирмата търси инвеститори, които да се решат да купят лиценза за идеята и да започнат производство. От MDI се надяват производството да започне поне в няколко фабрики. Това би било безпрецедентен случай при цена от 300 000 евро на лиценз и разходи за конструирането на завод, като общите разходи биха се равнявали на 15 милиона евро. Макар и числото да изглежда голямо, реално това е една капка в морето по стандартите на пазара.
вторник, 11 март 2008 г.
Casablanca (1942)
Българката в 'Казабланка' - коя е тя в действителност
"А, и в "Казабланка" има едно българско момиче, което предлага себе си на Клод Рейнс, за да получи самолетни билети", пише в коментара си за България американската журналистка Морийн Дауд ("Варшавският договор на Буш", 26 февруари 2003, "Ню Йорк таймс"). Тя споменава филма като една от беглите асоциации на американците с името на страната ни.
Но във филма случката съвсем не е такава! Действието се развива в разгара на Втората световна война (1942 г.), когато въпросното българско момиче и съпругът й - и двамата много млади, женени едва от два месеца - са напуснали България и се опитват да се доберат до САЩ. Пътят на тогавашните емигранти обаче минава през Казабланка в Мароко, където героят на Хъмфри Богарт, американец, държи най-популярното заведение - "При Рик". Българката, чието име по сценарий е Анина Брандел, се обръща към него за съвет, тъй като корумпираният полицейски шеф в града, французинът кап. Рено (в ролята - Клод Рейнс), има практика да осигурява изходни визи срещу солидни рушвети или заплащане "в натура" (когато просителите са млади и хубави жени).
Нашата девойка изпитва големи колебания дали да се съгласи, за да вземе заветните визи, и пита Рик, героя на Богарт, може ли да се разчита на французина и простимо ли е в очите на един мъж такова прегрешение от страна на любящата го съпруга. "Искате ли съвета ми? Върнете се обратно в България", отговаря й Рик.
После великодушно се намесва на рулетката, където Ян, младият съпруг на българката, отчаяно се опитва да спечели парите, необходими му, за да подкупи полицейския шеф и да получи визите. Ян печели, плаща подкупа и взема визите, а корумпираният французин остава с пръст в устата и обвинява Рик, че се е превърнал в абсолютен сантименталист...
"А, и в "Казабланка" има едно българско момиче, което предлага себе си на Клод Рейнс, за да получи самолетни билети", пише в коментара си за България американската журналистка Морийн Дауд ("Варшавският договор на Буш", 26 февруари 2003, "Ню Йорк таймс"). Тя споменава филма като една от беглите асоциации на американците с името на страната ни.
Но във филма случката съвсем не е такава! Действието се развива в разгара на Втората световна война (1942 г.), когато въпросното българско момиче и съпругът й - и двамата много млади, женени едва от два месеца - са напуснали България и се опитват да се доберат до САЩ. Пътят на тогавашните емигранти обаче минава през Казабланка в Мароко, където героят на Хъмфри Богарт, американец, държи най-популярното заведение - "При Рик". Българката, чието име по сценарий е Анина Брандел, се обръща към него за съвет, тъй като корумпираният полицейски шеф в града, французинът кап. Рено (в ролята - Клод Рейнс), има практика да осигурява изходни визи срещу солидни рушвети или заплащане "в натура" (когато просителите са млади и хубави жени).
Нашата девойка изпитва големи колебания дали да се съгласи, за да вземе заветните визи, и пита Рик, героя на Богарт, може ли да се разчита на французина и простимо ли е в очите на един мъж такова прегрешение от страна на любящата го съпруга. "Искате ли съвета ми? Върнете се обратно в България", отговаря й Рик.
После великодушно се намесва на рулетката, където Ян, младият съпруг на българката, отчаяно се опитва да спечели парите, необходими му, за да подкупи полицейския шеф и да получи визите. Ян печели, плаща подкупа и взема визите, а корумпираният французин остава с пръст в устата и обвинява Рик, че се е превърнал в абсолютен сантименталист...
Zorba The Greek
Младият английски писател Бейзъл е на път за остров Крит. Наследил е от баща си, грък по произход, каменовъглена мина, която смята да разработи. На пристанището се запознава с Алексис Зорбас - един на пръв поглед обикновен човек, който си предлага услугите. Двамата отсядат в хотела на критско селце, собственост на застаряващата френскла кокотка мадам Хортенс. Зорба галантно я ухажва. Запознават се и с красива вдовица живееща усамотено. Планът на Зорба за работата в мината предвижда направата на въздушни линии за пренасяне на дървен материал. Той отива в града да купи необходимите материали. Там се запознава с проститутката Лола. През това време Бейзъл посещава вдовицата. В нея е влюбен и Павло, който изгубил надежда за любовта си се удавя. Бащата на Павло, Маврандони, се заклева да отмъсти и настройва селяните против вдовицата. Те безмилостно я нападат с камъни. Зорба, току-що завърнал се от града, иска да я защити, но Маврандони я пронизва с нож. Хортенс също умира. Въздушната линия е завършена. Откриват я с голяма церемония, но от тежестта на трупите тя се разрушава. Зорба гледа на случилото се като на шега - животът продължава... Бейзъл се заразява от веселието му. Двамата се смеят и танцуват на красивия морски бряг.
понеделник, 10 март 2008 г.
И телефона е измислен в Америка...
На 10 март 1876 г. в Бостън /САЩ/ е проведен първият телефонен разговор. Първите предадени думи, предадени по телефон от Бел са до съседната стая, където е бил помощникът му, Томас Уотсън: „Господин Уотсън, елате, нужен сте ми“.
неделя, 9 март 2008 г.
събота, 8 март 2008 г.
Наско Джорлев - Балада за Гунди и Котков
Гибелта на Георги Аспарухов
Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина. Гунди кара собствения си автомобил, бежово „Alfa Romeo Giulia GT“ с номер СА 9999. Не е известно коя точно разновидност от разните модели Джулия ГТ кара, но за тогава всичките са спортни коли. Той се движи с несъобразена скорост, вероятно максималната възможна, спуска се по северния (по посока Ботевград) склон на прохода Арабаконак. Преминава по моста над река Бебреш и не спира (или не успява да спре) на стопа на Т-образия разклон с пътя Ботевград-Витиня-София. Блъска се в движещ се по посока София (за него - отдясно наляво) камион „ЗИЛ“ с ремарке, точно зад шофьорската врата, в резервоара. „Алфа Ромео“-то, се запалва, Аспарухов и Котков изгарят. Ако не е бил камиона, е щял да пресече пътя и да се блъсне в склона, тогава покрит с гора.
Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина. Гунди кара собствения си автомобил, бежово „Alfa Romeo Giulia GT“ с номер СА 9999. Не е известно коя точно разновидност от разните модели Джулия ГТ кара, но за тогава всичките са спортни коли. Той се движи с несъобразена скорост, вероятно максималната възможна, спуска се по северния (по посока Ботевград) склон на прохода Арабаконак. Преминава по моста над река Бебреш и не спира (или не успява да спре) на стопа на Т-образия разклон с пътя Ботевград-Витиня-София. Блъска се в движещ се по посока София (за него - отдясно наляво) камион „ЗИЛ“ с ремарке, точно зад шофьорската врата, в резервоара. „Алфа Ромео“-то, се запалва, Аспарухов и Котков изгарят. Ако не е бил камиона, е щял да пресече пътя и да се блъсне в склона, тогава покрит с гора.
петък, 7 март 2008 г.
четвъртък, 6 март 2008 г.
Commando
Някъде... някак... някой ще трябва да си плати!
Култовият филм "Командо" представя Арнолд Шварценегер в класическата му роля на непобедим герой.
Бившият командос от специалните части на САЩ, Джон се опитва да заживее нормален живот с 10 годишната си дъщеря Джени. Но тя е отвлечена. Условието на похитителите е баща й да убие президента на латиноамериканска държава. Както и можем да очакваме мускулестият командос побеждава всички, освобождава детето си, а след него остават само трупове.
Сценарист Стивън Ди Суза
Режисьор Марк Лестър
Оператор Матю Лионити
Композитор Джеймс Хорнър
В ролите: Арнолд Шварценегер, Рей Даун Чонг, Дан Хидайя, Върнън Уелс, Джеймс Олсън, Дейвид Патрик Кели и др.
Култовият филм "Командо" представя Арнолд Шварценегер в класическата му роля на непобедим герой.
Бившият командос от специалните части на САЩ, Джон се опитва да заживее нормален живот с 10 годишната си дъщеря Джени. Но тя е отвлечена. Условието на похитителите е баща й да убие президента на латиноамериканска държава. Както и можем да очакваме мускулестият командос побеждава всички, освобождава детето си, а след него остават само трупове.
Сценарист Стивън Ди Суза
Режисьор Марк Лестър
Оператор Матю Лионити
Композитор Джеймс Хорнър
В ролите: Арнолд Шварценегер, Рей Даун Чонг, Дан Хидайя, Върнън Уелс, Джеймс Олсън, Дейвид Патрик Кели и др.
сряда, 5 март 2008 г.
Музикантите от ЕРА винаги са се отличавали с необикновения си артистизъм и особено с простотии
По стар обичай за българските изпълнители се пише или само добро, или нищо. Ето защо в повечето случаи предпочитам да не говоря за тях нищо. В тази последна седмица на годината обаче си струва да обърнем малко повечко внимание на един проект, който според издателите излиза специално за празниците. Става въпрос за концертното DVD "Двадесет години по-късно", което включва уникални кадри от концерта на три култови за българската рок музика банди - "Ахат", ЕРА и "Конкурент".И трите групи са сформирани през 1986 г., а в началото на лятото заедно отпразнуваха 20-та си годишнина с голям концерт в столичната зала "Универсиада". За жалост събитието успя да събере едва 1000 фенове на рок музиката, което е направо смешно число в сравнение с успехите на бандите в края на 80-те години. Все пак това не попречи на "лошите" момчета да се позабавляват качествено и да превърнат шоуто в истински спектакъл. Всички, които са пропуснали да се позабавляват с трите банди и техните приятели, сега могат да компенсират до известна степен пропуснатото с проекта "Двадесет години по-късно", който съдържа 16 от парчетата, изпълнени на живо в зала "Универсиада".Сред тях по-специално внимание заслужават "Черната овца" и "Походът" на Ахат, "Дай ми време" на "Конкурент", както и "Градът" и Suicide на ЕРА. Феновете на последните пък ще бъдат приятно изненадани и от специалния бонус - в албума са включени техни 17 аудиотрака, както и видеоклипът към парчето Suicide.Като цяло проектът е доста приятна изненада за малко позаспалия откъм "тежка" музика пазар. Няма как обаче да пропуснем и многото въпросителни, с които e съпроводено неговото излизане. Според официалната информация трите групи заедно са спечелили близо една дузина музикални награди от престижни конкурси в края на 80-те и първата половина на 90-те години на XX в. Плочите им, издадени тогава от "Балкантон", имат няколко ретиража и продадените копия надминават 100 хиляди броя.Това число не може да присъства и в най-смелите мечти на който и да е български рок изпълнител в края на 2006 г. В същото време това лято за първи път от 15 години насам трите банди разделиха една сцена - факт, който успя да развълнува едва 1000 души, които да присъстват на шоуто. А все пак говорим за едни от най-големите имена в историята на българската "тежка" музика. Друг от въпросите е, че все още тези банди могат да бъдат наречени "титаните" в стила по сравнение с това, че други в БГ няма и като че ли няма кой да ги наследи. Колко действително са "титанични" е друга тема. Затова в случая можем само да си пожелаем ситуацията в българската музика да започне да се подобрява през следващите години, така че албумите на нашите изпълнители наистина да започнат да отчитат някакви продажби, а не да бъдат раздавани под етикетите на газирани напитки, мъжки и женски списания, шпекови салами и др. Защото в крайна сметка музиката е това, което има значение.
Фънки, Люси от "Ноу ейнджълс" и Есил Дюран оценяват новите музикални идоли
Председател на журито е маестро Вили Казасян.
Tой има право на два гласа ...
Димитър Ковачев-Фънки, Люси Дяковска от "Ноу ейнджълс" и Есил Дюран ще оценяват новите талантия във втория "Мюзик айдъл".
Председател на журито е маестро Вили Казасян, който разполага с право на два гласа. Поп-фолк жанрът ще бъде представен от Есил Дюран, продуцентският глас е - от Фънки, а европейска поп сцена - от Люси.
За разлика от миналата година, когато в журито бяха предимно изпълнители, сега е заложено на експертната оценка на представители от всеки бранш в музикалния бизнес - продуцент, диригент, промоутър и изпълнител.
Журито ще даде своите първи оценки на кандидатите в Русе. Прослушването тама е отново в драматичен театър "Сава Огнянов" (theatre.ruse.bg), чиито врати се отоварят в 9,00 ч. на 17 януари.
За първи път
форматът ще се доближи максимално до оригинала
който залага на повече риалити с най-интерсните моменти от живота, отношенията и подготовката на участнците за звездното им бъдеще.
Очаква се итересни да бъдат и отношенията между самото жури - неподправеният хумор на маестро Вили Казасян в комибнация с хапливия, но добронамерен език на Фънки, Люси и Есил, примесени с добре познатото присъствие на Ивани Андрей като водещи.
Желание за участие са заявили 12 320 кандидати, като 60% от тях са жени на възраст между 16 и 24 години.
Вили Казасян
е композитор, диригент, аранжор, пианист. Завършва ВМЕИ - София (1957), учи в Теоретичния факултет на БДК. Завежда секция "Естрадно изкуство" при СМДБ (от 1985).
Диригент е на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио. Автор е на детски песни, филмова музика ("Ян Бибиян", телевизионните - "Неочаквана ваканция", "Горещи следи"), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли.
Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години - като пианист в "Джаза на младите". Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава "Студио 5". От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който свири, а по-късно дирижира.
Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала "Златният Орфей" и телевизионния конкурс за естрадни песни "Мелодия на годината". Организира редица вокални състави ("До, ре, ми, фа", "Студио В"), радиоконкурса "Тромбата на Вили", телевизионното предаване "Студио 1".
Създава множество песни и пиеси за бигбенд, които се изпълняват от популярни групи, певци и актьори - Коста Цонев, Виолета Бахчеванова, Тодор Колев, Асен Кисимов.
Гостувал е като диригент на радиооркестрите в Берлин, Москва, Лайпциг, участвал е на фестивалите в Атина, Полша (Сопот), Дрезден.
Люси
през 1994 г., след завършване на средното си образование в Плевен, заминава за Германия, за да учи в специализиран колеж за музика, танци и драма в Хамбург, като едновременно с това работи като танцьорка в мюзикъла "Buddy".
През 2000 г. се явява на кастинг в първото риалити шоу в Германия -" (noangels-music.de).
Дебютният им албум "Elle'ments" превзема всички водещи музикални класации по продажби в Германия, Австрия и Швейцария. През 2000-2002 г. излизат албумите "Now... us!", "When The Angles Swing" и "Pure", като четири от синглите в тях стават номер 1, а шест влизат в Топ 10.
Тези факти превръщат "Ноу ейнджълс" в най-успешната женска поп група в континентална Европа по това време с продадени над 5 млн. копия.
През лятото на 2004 г. Люси пише песента "Where", която става сингъл от саундтрака на филма "Тwo Brothers" на Жан Жак Ано. През 2005, след 7 месеца композиране, издава дебютен солов албум "The Other Side", а година по-късно е член на журито в предаването "Shibuya" на "Вива тв", както и финалистка в риалити шоуто "Stars on Ice", водено от легендарната европейска, световна и олимпийска шампионка Катарина Вит.
Димитър Ковачев-Фънки
е управител на "София мюзик ентърпрайсис" (sme.bg), благодарение на която в България гостуваяха "Депеш мод", "Металика", "Дийп Пърпъл", "Назарет", "Джипси Кингс", "Тото", "Инкогнито", Питър Гейбриъл. Фестивалите "Мюзик джем" и "Арена музика", повече от 400 концерта, като и тв предаването "Кречетало" също са проекти на Фънки.
За себе си той казва, че е черната овца, музикалният израстък на потомствена медицинска фамилия. Бил е санитар в инфекциозна болница, а родителските мечти санитарят да стане доктор се сблъскват с неговата мечта да стане музикант.
Вместо в Медицинска академия, попада в Консерваторията. Следват бурни години с рок група "Ера", свирене в джаз-формации, турнета на Запад. Еуфорията от сцената ражда желанието му да премине от другата страна на бариерата.
Така през 1991 г. Димитър Ковачев и най-добрият му приятел Иван Несторов-Амебата организират първия си концерт. Оттогава не спират да изпълняват капризите на звездите, които идват у нас.
Есил Дюран
е с истинско име Исмигюл Дюран Наим, и е родена в Хасково. Завършила е естрадния отдел на Държавната музикална консерватория в класа на Ирина Чмихова. Пяла е в Йордания, Кипър, Дания, Германия, Холандия и Англия.
Успехът за нея идва с издаването на дебютния й албум "Есил Дюран" (2001). "Пайнер" продуцира и втория й самостоятелен проект "Елмаз", излезъл през 2004 г.
Година по-късно тя ражда първия си син, когото заедно с бащата - композиторът Борис Павлов, кръщават Харис. В началото на февруари 2006 г. излезе третият и албум, озаглавен "Тя".
Tой има право на два гласа ...
Димитър Ковачев-Фънки, Люси Дяковска от "Ноу ейнджълс" и Есил Дюран ще оценяват новите талантия във втория "Мюзик айдъл".
Председател на журито е маестро Вили Казасян, който разполага с право на два гласа. Поп-фолк жанрът ще бъде представен от Есил Дюран, продуцентският глас е - от Фънки, а европейска поп сцена - от Люси.
За разлика от миналата година, когато в журито бяха предимно изпълнители, сега е заложено на експертната оценка на представители от всеки бранш в музикалния бизнес - продуцент, диригент, промоутър и изпълнител.
Журито ще даде своите първи оценки на кандидатите в Русе. Прослушването тама е отново в драматичен театър "Сава Огнянов" (theatre.ruse.bg), чиито врати се отоварят в 9,00 ч. на 17 януари.
За първи път
форматът ще се доближи максимално до оригинала
който залага на повече риалити с най-интерсните моменти от живота, отношенията и подготовката на участнците за звездното им бъдеще.
Очаква се итересни да бъдат и отношенията между самото жури - неподправеният хумор на маестро Вили Казасян в комибнация с хапливия, но добронамерен език на Фънки, Люси и Есил, примесени с добре познатото присъствие на Ивани Андрей като водещи.
Желание за участие са заявили 12 320 кандидати, като 60% от тях са жени на възраст между 16 и 24 години.
Вили Казасян
е композитор, диригент, аранжор, пианист. Завършва ВМЕИ - София (1957), учи в Теоретичния факултет на БДК. Завежда секция "Естрадно изкуство" при СМДБ (от 1985).
Диригент е на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио. Автор е на детски песни, филмова музика ("Ян Бибиян", телевизионните - "Неочаквана ваканция", "Горещи следи"), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли.
Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години - като пианист в "Джаза на младите". Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава "Студио 5". От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който свири, а по-късно дирижира.
Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала "Златният Орфей" и телевизионния конкурс за естрадни песни "Мелодия на годината". Организира редица вокални състави ("До, ре, ми, фа", "Студио В"), радиоконкурса "Тромбата на Вили", телевизионното предаване "Студио 1".
Създава множество песни и пиеси за бигбенд, които се изпълняват от популярни групи, певци и актьори - Коста Цонев, Виолета Бахчеванова, Тодор Колев, Асен Кисимов.
Гостувал е като диригент на радиооркестрите в Берлин, Москва, Лайпциг, участвал е на фестивалите в Атина, Полша (Сопот), Дрезден.
Люси
през 1994 г., след завършване на средното си образование в Плевен, заминава за Германия, за да учи в специализиран колеж за музика, танци и драма в Хамбург, като едновременно с това работи като танцьорка в мюзикъла "Buddy".
През 2000 г. се явява на кастинг в първото риалити шоу в Германия -" (noangels-music.de).
Дебютният им албум "Elle'ments" превзема всички водещи музикални класации по продажби в Германия, Австрия и Швейцария. През 2000-2002 г. излизат албумите "Now... us!", "When The Angles Swing" и "Pure", като четири от синглите в тях стават номер 1, а шест влизат в Топ 10.
Тези факти превръщат "Ноу ейнджълс" в най-успешната женска поп група в континентална Европа по това време с продадени над 5 млн. копия.
През лятото на 2004 г. Люси пише песента "Where", която става сингъл от саундтрака на филма "Тwo Brothers" на Жан Жак Ано. През 2005, след 7 месеца композиране, издава дебютен солов албум "The Other Side", а година по-късно е член на журито в предаването "Shibuya" на "Вива тв", както и финалистка в риалити шоуто "Stars on Ice", водено от легендарната европейска, световна и олимпийска шампионка Катарина Вит.
Димитър Ковачев-Фънки
е управител на "София мюзик ентърпрайсис" (sme.bg), благодарение на която в България гостуваяха "Депеш мод", "Металика", "Дийп Пърпъл", "Назарет", "Джипси Кингс", "Тото", "Инкогнито", Питър Гейбриъл. Фестивалите "Мюзик джем" и "Арена музика", повече от 400 концерта, като и тв предаването "Кречетало" също са проекти на Фънки.
За себе си той казва, че е черната овца, музикалният израстък на потомствена медицинска фамилия. Бил е санитар в инфекциозна болница, а родителските мечти санитарят да стане доктор се сблъскват с неговата мечта да стане музикант.
Вместо в Медицинска академия, попада в Консерваторията. Следват бурни години с рок група "Ера", свирене в джаз-формации, турнета на Запад. Еуфорията от сцената ражда желанието му да премине от другата страна на бариерата.
Така през 1991 г. Димитър Ковачев и най-добрият му приятел Иван Несторов-Амебата организират първия си концерт. Оттогава не спират да изпълняват капризите на звездите, които идват у нас.
Есил Дюран
е с истинско име Исмигюл Дюран Наим, и е родена в Хасково. Завършила е естрадния отдел на Държавната музикална консерватория в класа на Ирина Чмихова. Пяла е в Йордания, Кипър, Дания, Германия, Холандия и Англия.
Успехът за нея идва с издаването на дебютния й албум "Есил Дюран" (2001). "Пайнер" продуцира и втория й самостоятелен проект "Елмаз", излезъл през 2004 г.
Година по-късно тя ражда първия си син, когото заедно с бащата - композиторът Борис Павлов, кръщават Харис. В началото на февруари 2006 г. излезе третият и албум, озаглавен "Тя".
This is Bulgaria
Внимание!!Този видео файл е тип VBOX7 и се отваря бавно!!
Ако нямате търпение, пропуснете го.
Ако нямате търпение, пропуснете го.
вторник, 4 март 2008 г.
неделя, 2 март 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
